- Разбира се, каквото пожелаете – отговорих аз, макар че всъщност исках да го убия. Какво правеше той, криейки се тук, изхранван от някаква гейша, говорейки за картини, храброст и лоялност, докато мъжете от провинцията бяха пожертвали живота си? Как се бе спасил? Защо не се беше включил в битката? Може би всички те бяха твърдоглавци, но йоне не бяха страхливци.
Дезертьор Когоро, казах си вътрешно, предугаждайки прякора, който щеше да го преследва.
- Ще трябва да мина в нелегалност за известно време – каза той. – Моля ви, настоявайте пред баща ви да полага специални грижи за господаря Суфу.
- Едва ли ще е нужно да настоявам. Той безкрайно се възхищава от господаря Суфу.
- Някой ще трябва да поеме отговорността за тази катастрофа. Не бива това да е Суфу, той непрестанно съветваше всички да не го правят. Вашият баща би трябвало да осигури непрестанно наблюдение над него, за да не опита да отнеме живота си.
Почудих се дали Кацура изпитва подобно задължение, но това изглеждаше малко вероятно. Не желаех и миг повече да остана в близост до него и освен това изпитвах ужасна нужда да се облекча. Метнах торбата на гърба си, сбогувах се набързо с него и тръгнах да намеря едно от ведрата, оставени за обща употреба. Беше огромно облекчение да можеш да уринираш свободно, но докато вървях по речния бряг със ситни женски стъпчици, ми липсваше широката, свободна походка, която бях имала като мъж.